|
СУ “Свети Климент Охридски” Департамент за информация и усъвършенстване на учители
Дипломна работа
за придобиване на III ПКС
Тема: ОТКРИВАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИ НА ДОСТОВЕРНОСТ В ДРЕВНИТЕ МИТОВЕ
Дипломант: Красимира Йорданова Йончева
Специалност: ИСТОРИЯ
СОФИЯ
2003
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ 3
ГЛАВА І ТЕОРЕТИЧНА И МЕТОДИЧЕСКА ОБОСНОВКА НА ТЕМАТА 5
І. 1. ТЕРМИНОЛОГИЧНИ УТОЧНЕНИЯ 5 І. 2. НАУЧНИ ОСНОВАНИЯ 10 І. 3. МЕТОДИЧЕСКИ ОСНОВАНИЯ 14
ГЛАВА ІІ ПРИМЕРНИ ВАРИАНТИ ЗА РАБОТА С МИТОВЕ 17
ІІ.1. ЕГИПЕТСКИ СВЕЩЕНИ ТЕКСТОВЕ 17 ІІ. 2. ЕПИЧЕСКИ ПОЕМИ ОТ МЕСОПОТАМИЯ 19 ІІ.3. ЗЕВС, ЕВРОПА И ТЕЗЕЙ 21 ІІ.4. МИТЪТ ЗА ЗЛАТНОТО РУНО 23 ІІ.5. МИТИЧНИ ГЕНЕАЛОГИИ И ИСТОРИЧЕСКИ ВРЪЗКИ 25 ІІ.6. ЖИВОТЪТ НА АЛЕКСАНДЪР, ЦАР НА МАКЕДОНИТЕ, ОТ НЕИЗВЕСТЕН ВИЗАНТИЙСКИ АВТОР 28 ІІ.7. МИТЪТ ЗА РОМУЛ И РЕМ 32 ІІ.8. МИТЪТ ЗА ЦАРИЦА ДИДОНА 33
ГЛАВА ІІІ ИЗВОДИ, ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ОБОЩЕНИЯ 34
ІІІ. 1. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РАБОТАТА С МИТОВЕТЕ 34 ІІІ. 2. АНАЛИЗ НА УЧЕНИЧЕСКИ ТЕСТОВЕ 38 ІІІ. 3. АНАЛИЗ НА АНОНИМНА АНКЕТА СРЕД УЧЕНИЦИТЕ 42 Въведение
Интересът ми към работа с богатия ресурс на древните митове датира още от студентските години. В уникалния курс по История на Елада и История на българските земи в древността, воден от проф. Александър Фол, получих безценни методологически напътствия за наложителното изследване на митологическото наследство в пластовете на човешката културна традиция при изучаване на българската и общобалканската древна и средновековна история.
Наученото приложих в разработването на дипломната си работа на тема: Свети Георги в живота на средновековните българи според “Сказание за железния кръст”. По мнението на моя рецензент, ас. Г. Николов : “…дипломантката успешно борави с писмените исторически извори, като ги съпоставя и допълва с археологически и етнографски материал. В някои случаи могат да се открият и елементи на литературен анализ. Всичко това е един несъмнен опит да бъде приложен интердисциплинарен метод на изследване…”.
Деветгодишният ми преподавателски опит в училище категорично потвърждава моето убеждение, че благодатен и незаменим начин да бъде привлечена детската душа в дебрите на древната история е умело направляваното стигане до заключението, че митовете, легендите, приказките и фолклорът съдържат важни исторически сведения. На първо място така учениците се убеждават, че за историка всичко е извор, тоест всичко може да бъде поставяно на критичен сравнителен анализ.
Убеждават се също, че за определени общества и народи анализът на този тип извори е най-сигурен начин за докосване до съответния тип светоусещане. Освен това осъзнават, че проучването на митовете вкарва в употреба знанията им от други учебни предмети, а същевременно и ги /тези знания/ обогатява. Най-същественият положителен резултат, според мен, от подобни занимания именно във възрастта на седмокласниците е, че в трудния период на преход от детство към юношество, младото съзнание се обогатява с огромен запас от образи и сюжети, които ще подпомагат въображението и ще стимулират творчеството.
В следващото изложение представям примери от деветгодишния ми опит за използване на митовете в работата по история в седми клас. Претенциите ми за оригиналност се простират дотам, че не открих в достъпната ми методическа литература конкретни подобни примери. Веднага искам обаче да подчертая, че малкото време, с което разполагах за теоретична подготовка, не ми позволи да направя по-обстоен преглед на българския и чуждестранния опит и затова не смятам за коректно да твърдя, че моите занимания са напълно оригинални.
Прилагам списък на съчиненията, използвани пряко в разработване на теоретичната част от работата ми и разглеждащи проблематиката около митологията, епоса, палеобалканистиката и индоевропеистиката; фотокопия от ученически тестове на седмокласници, с които работя през тази учебна година; писмени работи /есета/ на ученици от няколко випуска, част от които са публикувани в училищни вестници; анкета, направена на 10.05.2003г. с учениците ми от седми клас.
Използваните съчинения и нормативни документи са подредени по азбучен ред, а цитирането става чрез поставяне в скоби в текста на номера и страницата на съответното съчинение.
Глава І Теоретична и методическа обосновка на темата
І. 1. Терминологични уточнения Практическата работа с проблематиката около митологията изисква най-напред уточняване и прецизиране на основните понятия, с които ще боравя и които в процеса на преподаване изяснявам пред учениците. Сред тях на първо място поставям все още дискусионното понятие
култура Приемам, че най-общо, като работно определение “тя /културата, б.м./ може да се възприема и като материализирана творческа дейност на мисленето, и като ценностна система, обуславяща поведението на своя носител в триединството човек общество природа”/3:5/.
Това е мнението на проф. Александър Фол, разработено по-обстойно в неговата “История на българските земи в древността”. От изложените там подробни разсъждения ще спомена тези, които имат пряко отношение към тематиката на моето изложение. Авторът припомня, че според Изократ /ІVв.пр.Хр./ полисът Атина е направил така, че “елини” да се наричат по-скоро тези, които споделят атинската пайдея, тоест обучено, възпитано поведение, отколкото онези, с които атиняните имат общ корен /12:294/. По-късно Цицерон /Ів.пр.Хр./ използва за пръв път думата култура, като влага в нея смисъл съвсем близък до старогръцкото пайдея. /12:295/.
В своята монография “История на старогръцката култура” проф. Богдан Богданов подробно проследява развитието на понятието култура /1:11-44/. Той уточнява, че в древна Елада и Рим “се улавят само отделни страни на явлението, и то не непременно чрез думата култура” /1:25/Авторът детайлно излага смисъла на всяко едно от заместващите понятия, но сравнителният анализ на тяхното съдържание потвърждава представеното по-горе работно определение.
В тази връзк си позволявам да цитирам още един пасаж от разсъжденията на проф. Фол: “ Надявам се, че последното определение /работното, б.м./ на културата е изследователски най-плодотворно за историка. Схващането на културата като поведение в триединството човек общество природа я поставя в позицията на идеал, който е вечен, защото е хуманен. Това триединство е взаимосвързана система, която се разпада само от невежеството. Но когато невежеството се осъзнае като враг, тогава хармонията между трите съставки престава да бъде красива Платонова утопия и се превръща в мощен стимул човекът да стане индивидуалност, индивидуалността – личност, а личността – гражданин” /3:5/.
От тази теоретична позиция изхождам в началото на всяка учебна година когато с учениците от VІІ клас изясняваме и задължително записваме в тетрадките работното определение. Обикновено го трансформирам във вида: културата е тип активно поведение, което се определя от начина на мислене на своя носител; културният процес се материализира чрез творчеството; културният процес е процес на равноправно взаимодействие /а не на влияние/ между общности или техни представители. Специално акцентирам върху разбирането, че от тази позиция разделянето на културата на духовна и материална както и определението “самобитна” са безмислени. Второто важно терминологично уточнение се отнася до понятията
мит и митология Според Мирча Елиаде “митът разказва една свещена история, той съобщава за събитие, станало в първичното Време, приказното време на първоначалата…Следователно митът винаги описва някакво “сътворение”…Митът разказва само за това, което се е случило наистина и за това, което се е проявило напълно.” /7:10-11/
Проф. Богданов пише:”На старогръцки mythos означава…свързаното слово. Защото logos и epos също означават свързано слово – с logos се бележи дискурсивно изказаната мисъл, а с epos – целостта на епическия стих хекзаметъра или цялото епическо произведение. Думата значи още “басня”, “приказка”, “повествование”, “измислен разказ”. И при трите старогръцки думи се има предвид устното слово, то е представително за културата на древните елини до епохата на елинизма.”/1:47/
Според мен най-всеобхватно, ясно и достъпно с оглед практическата работа на преподавателя в училище е мнението на Пиер Гримал, което ще си позволя да цитирам в по-голям обем: “Това /митологията, б.м./ е огромна материя, достатъчно трудна за определяне, с много различен произход и признаци, която е играла и продължава да играе значителна роля в духовната история на света. Всички народи в определен момент от своята еволюция са си създавали легенди… на които за известно време са вярвали – поне донякъде…Следователно те представляват повече или по-малко единна система, обясняваща света, където всеки жест на героите, чиито деяния се разказват, се оказва сътворяващ и води до последици, отекващи в цялата вселена. Към този тип принадлежат големите епико-религиозни поеми на индийската литература. В други страни доминира епичният елемент…Другаде пък митичните разкази почти са изгубили чудодейния си характер и се замаскират под вид на история. В частност римляните изглежда са вмъкнали по този начин в най-старите си хроники очевидно легендарни жестове.” /5:3-4/
След това обзорно представяне на културния феномен митология Гримал прави самостоятелна характеристика на нейния елински вариант като по изключително прецизен и впечатляващ начин пресъздава уникалната й специфика: “Понякога той /митът, б.м./ е оцветен исторически и служи като знак за благородство на градове и родове. Понякога се развива в епос. Понякога идва да потвърди или обясни вярванията и ритуалите на религията…Митът събира около себе си всичко ирационално в човешката мисъл: по своята природа той е сроден с изкуството във всичките му творчески прояви. И може би това е най-поразителният белег на гръцкия мит: ние установяваме, че той е свързан с всички дейности на духа. За един грък митът изобщо не познава граници. Той прониква навсякъде. Той е толкова съществен за мисленето му, колкото въздухът или слънцето за самия му живот.” /5:4-5/
Коректната характеристика на митологията изисква още едно важно уточнение – тя съдържа първичен и вторичен пласт. Първичната митология е “непосредствена житейска практика”. Така най-древните човешки колективи чрез “слово и ритуал” градят /творят/ реалността. В този смисъл “чрез актове на появи и зараждания първичната митология…прави чрез космогенезата космология, чрез социогенезата социология и чрез антропогенезата антропология. Естествено не заради самите тях…митологията не е знание, а знание в действие, система за ориентиране в света, тоест това, което е и самата култура.” /1:53/
Вторичната митология престава да бъде глобален мироглед защото е принудена да “съжителства с други форми на идеология, а не само с практическото всекидневно съзнание”/1:51/ Ето защо оформящият се градивен конфликт между морал, философия и наука от една страна с “принципния нереализъм” на вторичната митология предопределя факта, че “трансцедентното отношение към проблема за действителността, налагано от митологията, често пъти е по-функционално от актуалното разбиране за действителност, следвано от реалистическите идеологии”/1:51/. В същото време той /конфликтът/ е и една от основните причини за постоянното създаване на нови варианти на митовете с цел преодоляване на смисловите противоречия и нееднозначност.
Всичко казано дотук по отношение на митологията поставя немимуемо и въпроса за
митологическото мислене В най-обобщен вид отговорът на въпроса за същността на митологическото мислене е :“ да мислиш за Човека и за Вселената “митологически”, ще рече да виждаш без да обясняваш, а само, да ги разпознаваш и назоваваш. Това се постига чрез съзерцанието на един епизод от човешката пайдея или от божествените прояви…или чрез съзерцанието на всички епизоди в активността на човека или на Бога”. /12:301-302/
Считам, че още тук е мястото да отбележа, че осъзнаването на митологическия тип мислене е едно от големите предизвикателства пред ученическото съзнание. И важна стъпка за неговото преодоляване е изясняването на още една основополагаща двойка понятия –
време и пространство
Теоретично проблемът е обощен в монографията на проф. Богданов /1:53-56/ Авторът подчертава, че тъй като е “нереалистична система за ориентиране в света” митологията отхвърля “постъпателното време за обществена промяна и развитие”. Ето защо в първичната митология се оформя “едно време от типа на т.нар. абсолютно минало”, което е свещеното време на сътворението. “Функцията на това време е да отхвърля актуалното настоящена някаква съвременност и да го трансендира към свещеното време на абсолютното минало”. /1:54/ Вторичната митология ражда идеята за “дълготрайното настояще, което се отличава от абсолютното минало по това, че улавя страни на настоящето, но ги представя като траещи и неактуални. При преобразуването на първичния мит във вторичен…основни са циклическото кръгово и постъпателното време на упадък. Чрез това второ време се конструрира един вид история.“ /1:54/.
Проф. Фол също се спира върху проблема време и представя едно тълкуване, което е изключително ценно с оглед практическата работа с ученическата аудитория: “То /митологическото време, б.м./ е познато и като кръгово, както ни убеждават стрелките на старите часовници, но, ако се гледат електронните, то става протяжно. Времето е циклично при календарните фолклорни обреди, които при растения животни и хора всяка година се възраждат през зимно-пролетните месеци. Времето обаче може да бъде построено в степени и да се усеща като спирала. Времето на степени пронизва онези антични религиозни доктрини, при които вярващият постепенно преминава от състояние на смъртен в онова на антроподемон /полубог/ и, съгласно перспективите на учението – към състояние на безсмъртен, ако тялом и духом изстрада убежденията си.” /3:4/
И още едно важно уточнение: “Старогръцката представа за време е кристално ясна, понеже го дели на отминало и на онова, което “остава”. Това, което остава, е пред нас и то може да има завършек /линейно крайно или апокалиптично време/ или да е без завършек /линейно безкранйно или Нютовово време/. Разбира се линейното време може да бъде доловено и като циклическо във възгледа за повторяемостта на явленията и на нещата в обществото и във Вселената, но тогава неговата типологизация няма да се промени съществено, защото един цикъл ще приключи и друг ще започне, но винаги в линейно време.” /12:302-303/
На така оформилите се характеристики на митологичното време съответстват особеностите на митологичното пространство. То обикновено се определя от опозиции с положителен и отрицателен знак: север-юг; наше /племенно/ - чуждо; ляво-дясно; горе-долу. В този смисъл изключително полезно е уточнението на проф. Богданов:“Чрез опозиция се конструира “нашето” племенно пространство и това на чуждите, което е опасно и излъчва хаос противоположно на подреденото наше “тук” пространство на културата, където често се полага и центърът на света - като гигантския дъб в Додона или каменния път на земята в храма на Аполон в Делфи”. /1:54/
Неотменен елемент от митологичното пространсто е присъствието на свръхестествени същества, които”могат да обитават тук, в “нашето” пространство, в свещени парцели, които все пак образуват друго пространство в границите на обикновеното наше”. /1:55/ Възможен е и обратният вариант- свръхестествените същества битуват в “чуждото” пространство и се изявяват като част от силите на хаоса. Митологичното пространство винаги е хоризонтално или вертикално ориентирано. Световното дърво или свещената планина са най-разпространените образи на вертикално ориентирания свят, а идеята за световен център /например пъп/ е типична за хоризонталната ориентация на пространствените представи. І. 2. Научни основания Така представените основни понятия в проблематиката, свързана с митовете и митологията оформят за мен четири главни основания за по-детайлното използване на митологичното наследство в преподаването на древна история. Първото и водещо сред тях е масовото разпространение и трайното присъствие на мита в базисните слоеве на културната традиция на Човечеството В подкрепа на твърдението си ще посоча още няколко помоему съществени аргумента. Митовете се разпространяват основно устно, предназанечени са да се разказват и слушат колективно и визират колектива. “Затова и проблемите, с които се занимават, са винаги скрито или открито колективни”. /1:52/ Множеството опити още в Древността да бъдат подредени, хронологизирани и изчистени от противоречия /12:4/ са категорично потвърждение за постоянното им разрастване и обогатяване в устна среда.
И тук е мястото да обърна внимание на един често позабравян факт - и ранната елинска култура също е основно устна /1:177/. Този неин характер се запазва и по-късно за най-широките обществени слоеве. В този смисъл особено ценна е забележката на проф. Фол: “От само себе си се разбира, че полисната пайдея не е достояние на всички “членовена литературното общество”, сиреч в случая, на елините, тъй като мнозинството от тях всъщност са етносно организирани извън градовете държави. В тях пък, действителността е далеч по-живописна от четенето в библиотеките по къщите – с малки изключения на родове като Платоновия! – и кипи и прекипява по площадите, пред храмовете и по време на всеелинските състезания. Там се слуша. Слушат се логографи, пътешественици…слуша се самият Сократ в Атина, но никой от слушателите няма и капка желание да прочете, стига да може, и ред от споменатия Платон…” /12:303/
Вторият ми аргумент произтича от предходния и засяга проблема за културната приемственост между епохите на Древността и Средновековието. Повечето изследвания върху митологията отчитат пренасянето на митологични образи в християнската културна традиция и тяхната обработка през призмата на християнското светоусещане. /3:333/; /5:92/; /7:140/. Тук ще приведа само един факт, който има отношение към по-нататъшното ми изложение. През Средновековието двата най-популярни романа, четени масово в цяла Европа са “Троянската притча” и “Александрията”.
Така стигам до третия свой аргумент. Във впечатляващото по своята задълбоченост и всеобхватност изследване на Мирча Елиаде се поставя върпосът за т.н. “Митове на модерния свят” /7:161/ Най- обобщено идеите на автора са оценени от Херберт Вайсингер в текста на корицата на книгата: “Елиаде използва цялата мощ на своята ерудиция, за да ни покаже, че идеята за обновлението е централна не само в първобитния мит, религиите на изтока и ранното християнство, но и в нейните съвременни прояви в произведенията на Маркс, Фройд и на изкуството на едно по-високо ниво, както и в карго култовете и в мас медиите на едно по-ниско ниво”.
Казаното дотук ме отвежда към второто основание за използване на митологията в работата по история - тя /митологията/ е ярка демонстрация за приемствеността в културата и за решаващата роля на културното взаимодействие в човешката история Доказателства за това твърдение могат да бъдат открити във фолклора, ритуалността, репертоара на изкуството, в литературата на модерното общество. В този смисъл да се познава митологията означава да може по-добре да се разчита посланието, кодирано в проявленията на творчеството. Прочее - “нищо ново под слънцето” – добрата осведоменост върху наследството на древните винаги е било признак на цивилизованост. Тя освен това е и незаменим източник на толерантност спрямо чуждите културни традици, тъй като представя по неоспорим начин взаимовръзките между чуждото и собственото културно наследство.
Така преминавам към третото основание за акцент върху митологията в преподаването на древна история на българските ученици –
позицията на българските земи като контактна зона в Европейския югоизток предопределя особената наситеност на техния духовен живот, изразяваща се в синтез на най-разнообразни културни взаимодействия Сред многобройните потвърждения на твърдението си ще посоча само един пример, пряко свързан с по-нататъшното ми изложение. Образът на Свети Георги, така популярен у нас и днес, съчетава в себе си елементи от митологичните и религиозни представи на траки, славяни и българи, синтезира индоевропейски и прединдоевропейски характеристики, вдъхновява приказни сюжети. “Живата старина”, по изключително сполучливото определение на проф. Фол за пренесената чрез устната култура древна обредност, е безспорно доказателство за жилавостта на митологичните представи в българската народна култура, но едновременно с това е благодатна възможност за проследяване на културните взаимодействия на българите със съседни и по-далечни цивилизации. Бих добавила също – богатството на българската народна култура е и извор на вдъхновение за най-разнообразни творчески изяви, още повече ако това богатство бъде прецизно и системно изучавано.
Последната констатация, която е и мое дълбоко убеждение, ме отвежда към четвъртото основание за насочване на учениците към митологичната проблематика –
митовете носят исторически достоверна информация В потвърждение на казаното ще приведа мнението на Пиер Гримал, което считам за най-синтезирано и изчерпателно: “Понякога трудностите, които се срещат, са по-мъчни за разрешаване, защото се дължат на факта, че легендата се е развивала в различни времена и социални и исторически условия…Виждаме, че митът не е независима реалност, но еволюира заедно с историческите и етнически условия и понякога запазва непредвидени свидетелства за иначе забравени състояния. В това отношение той се проявява като средство за прецизно изследване и след като не вярваме вече така наивно, както преди един или два века, че легендата винаги е деформация на историята, днес ние умеем да я запитваме и по някакъв начин да я накараме да признае това, което е запазила от времето и средата, където е възникнала.” /5:9-10/ С други думи вторичната митология съхранява сигурни сведения за историческите промени в развитието на древните общества, за еволюцията на мисленето, за изграждането и развитието на държавните и религиозни доктрини.
В подкрепа на последното твърдение ще приведа разсъжденията на проф. Фол за начинанията на Пизистрат. “Полисната ценностна /аксиологическа/ система е преднамерена и тази преднамереност е великолепно осъзната в най-бързо развиващите се градове-държави, които не могат без нея,т.е. без своя полисна идеология. Безупречният пример за създаване на такава иделогия е всичко сторено от атинския тиранин Пизистрат, който, въпреки нашето уплашено разбиране за “тиранин”, си е велик държавник. Той наредил да бъде записан и вероятно редактиран Омировия епос, за да бъде въведен в училищата и да възпитава добродетели у гражданите на Атина… Пизистрат извършил, прочее, огромен скок напред в литературното общество като поискал чрез епос, вяра и написан, а не обреден театър, да “обучава и възпитава” атиняните.” /12:300/
За да не обременявам излишно изложението, само ще спомена, че в следващата глава ще имам възможността да посоча и други подобни примери. Тук е мястото, обаче, да прецизирам за какви типове достоверност ще иде реч по-нататък. На първо място – достоверност за реални исторически събития и връзки. На второ място – достоверност за доказани и чрез други източници характерситики на общества и цивилизации. І. 3. Методически основания Представените дотук основания за специално внимание към митовете в обучението в VІІ клас са в синхрон с изискванията на нормативната база в българското образование, както и с водещите тенденции в преподаването на история и осъществяване на гражданското образование. Според Държавните образователни изисквания за учебно съдържание чрез предмета История и цивилизация се изграждат “взаимосвързаните полета на националната памет и на цивилизационното наследство” /6:85/. В ядрото “Национално и световно историческо и културно наследство” за основната степен на образование е формулирано: “Установява /ученикът, б.м./ и дава примери за взаимни влияния * между различни култури”. /6:87/ Същевременно като важни принципи на гражданското образование се разглеждат плураризъм и толерантност; творческо и критическо мислене; достъпност до основните постижения на световната култура./6:86/ А една от главните му цели е определена така: “съзнава/ученикът, б.м./ духовното си единство с българския народ и европейските народи”. /6:86/ Паралелът с основания второ и трето на моето досегашно изложение се налага, мисля, недвусмислено.
Бих искала да акцентирам специално на въпроса за критическото мислене. Твърде актуален у нас днес, той е обект на търсения в световната методическа практика поне от 70-те години на ХХ век. Заявената ми вече в увода непълна осведоменост за европейския и световен опит не ми дава право на обощения, затова си позоволявам да посоча няколко основни постановки, представени в книгата на А. Dalongeville “Enseigner l histoire à l école” и важни с оглед разглежданата от мен проблематика.
Според автора историческите извори трябва задължително да бъдат подлагани на критичен анализ в часовете по история. /14:95-96/ Това е начинът да се постави под съмнение всяко твърдение, за да се установи, че не съществува единствена истина. /14:99/ Учениците трябва да бъдат поставяни в изследователски условия /14:122/, за да се постигне важното изискване на гражданското образование – добиване на активно, а не на пасивно знание /14:106/, защото не пасивният запас от знания формира истинския гражданин, а овладяната позиция за оценка на знанието. /14:105/
Явно тази логика е възприета и при изработване на действащите днес в България държавни образователни изисквания, тъй като в ядро “Източници на историята” за основната степен на образование четем: “Съпоставя /ученикът, б.м./ данни от различни исторически източници и открива противоречия или съвпадения при описване на едни и същи събития; формулира собствени въпроси върху исторически проблеми и аргументира отговори.” /6:87/ С други думи винаги трябва да се изхожда от принципната позиция, че авторът на определен исторически източник не е обективен и е напълно нормално в хода на изследователската работа да бъде променяна интерпретацията на този източник. Следователно необходимо е постоянно провокиране на проблемни ситуации, чието решаване реализира и част от идеите на т.н. конструктивистко учене.
Като исторически извор митовете предоставят идеална възможност за развиване на критическо мислене. На първо място поради принципния си нереализъм, за който вече стана дума в изложението. От друга страна заради възможността да бъдат съпоставяни варианти на един и същи мит. И от трета – във връзка с необходимостта ученическото съзнание да преодолее противоречието между своето причинноследствено мислене и митологическото мислене, сътворило мита.
Както става ясно от общия дух на нормативната база в българското образование, обучението по история се разглежда като уникална възможност чрез опознаване на миналото да се решават проблемни ситуации в настоящето. Тъй като подобно схващане винаги е било мое дълбоко убеждение , а установявам, че в европейската практика то датира поне от три десетилетия /14:121/, ще маркирам още няколко свои идеи във връзка с по-нататъшното ми изложение.
Подходът чрез минало към настояще /и бъдеще/ непременно е цивилизационен и интердисциплинарен понеже реалният живот не може да бъде парцелиран по схемата на научните дисциплини. А привилегия на Историята е да бъде основа на хуманитаристиката, защото изследва живота на Човека като творец, тоест едновременно икономическата, политическата и културната страна на човешкото битие. От тази гледна точка установяването на междупредметни връзки е иманентно присъщо на обучението по история, особено по отношение на дисциплините от хуманитарния кръг.
В контекста на казното дотук митовете са благодатен за работа извор. Те са културен феномен, който предполага единствено интердисциплинарно изследване. Наученото по История в VІІ клас, например, може да се превърне в добра основа за заниманията по литература в ІХ клас или да подпомогне обучението по История на изкуството в специализираните учиища. А в добавка на първото от моите основания, представени по-горе, ще посоча, че митът среща съвременния млад човек с с далечните му предци, тоест с Другия и го поставя пред проблема да се опита да го разбере!
Глава ІІ Примерни варианти за работа с митове
В тази глава представям осем варианта за анализ на митове като елемент в процеса на обучението по история в VІІ клас. ІІ.1. Египетски свещени текстове Преди да пристъпя към представяне на практическата работа по темата трябва да направя някои въвеждащи уточнения, на база по-новите изследвания върху египетската история, обобщени в монографията на Сергей Игнатов “Египет на фараоните” /8/.
1) Древните египтяни не са оставили митове в цялостен вид /подобно на елините/, ето защо днес трябва да градим заключенията си на база на фрагменти от свещени текстове, записани в пирамидите и в саркофазите.
2) Египетските владетели са възприемани от поданиците си като въплатилия се Бог, а от времето на Новото царство поданиците се изживяват като част от тялото на своя цар. Ето защо идеята за божествеността на египетския народ превръща Египет в затворена цивилизация, като най-типичната характеристика на тази затвореност е нежеланието да се възприемат чужди културни елементи. Към това се добавя и пренебрежението към земния живот и концентрирането в търсене на най-сигурен начин за осигуряване на живота в Отвъдното.
3) Формата на държавно управление в Египет е теокрация, тоест владетелят е възприеман като земен бог. Това е единственият известен случай, в който тя /теокрацията/ се запазва толкова дълго в рамките на голяма държава.
4) Египтяните вярват, че фараонът е Двойник /Ка/ на бог Птах, а по-късно – Двойник на бог Хор и син на бог Ре /Ра/. Когато умира, фараонът става бог Осирис. Наследникът му става бог Хор /сина на Осирис и Исида/.
5) Названието Египет идва от Айгюптос – така на гръцки звучи името на първия и най-голям египетски храм, храмът на бог Птах в Мемфис. “В крайна сметка Мемфис, подобно на първобитния хълм, който възникнал от хаоса, е първата твърд в писаната история на Египет. Огромен интелектуален заряд е въплътен в акта на учредяването на бог Птах. Някъде там, в мрака на времето, на границата между ІV и ІІІ хил. пр. Хр. на четирите страни на света било обявено, че в началото на процеса на творението са Мисълта и Словото”. Според записания по-късно Мемфиски богословски трактат бог Птах…сътворил света, боговете, градовете, нещата , всички същества, мъжките и женските им двойници, като първоначално ги замислил и наименувал в сърцето си, след което чрез езика произнесъл силно на глас имената им /8:23/
6) В допълнение на изложеното в предходната точка представям мнението на Джордж Харт: “…Птах е разглеждан като интелектуален принцип на сътворението, примесен с физическия образ на Татенен – изначалния хълм… Ехо от този впечатляващ философски подход към вселената, създаден от жреците в Мемфис, можем да открием в следния пасаж в Новия завет: “В началото бе Словото; и словото бе у Бога; и словото бе Бог…”/13:22/
Тези уточнения поднасям на лекционен принцип на учениците при преподаване на темата за Древния Египет. Още в началото на учебната година ги предупреждавам, че развитието на историческата наука /както и на всяка друга/ изисква вплитане на най-новите й достижения в учебната работа в училище. За затвърждаване на наученото поставям за анализ фрагменти от египетски текстове /10:36,37,77,104, 127/. Текстовете, които представям по-долу, раздавам на всеки чин. “Птах, Господар на вечността, този, който е обединил Горен и Долен Египет, Този, който се е самосъздал.”
“Птах… роди боговете, създаде градовете, основа номите, постави боговете в светилищата им, учреди техните жертвоприношения…”
“Твоите /на Птах/ очи се движат ден и нощ, твоето дясно око е Слънцето, твоето ляво око е Луната.”
“Това е Ре, който почива в Осирис. Това е Осирис, който почива в Ре”
“Осирис е вчерашният ден, Ре е утрото.”
“Тогава довели Хор, сина на Исида,…дали му трона на баща му Осирис. Казали му:
Ти си добрият цар на Любимата страна/Египет/…” За анализа поставям следните задачи: 1) Да се запишат в тетрадките имената на боговете, за които става дума във фрагментите;
2) Да се направи устна характеристика на всеки бог;
3) Да се приведат аргументи за/против достоверността на представената от мен при преподаване характеристика на египетската теокрация ;
4) За домашна работа да се подготви кратка справка от достъпните енциклопедии и справочници /или от Интернет/ за разгледаните богове;
5) Да се потърсят причините за пренасянето на едни и същи характеристики към различните богове.
ІІ. 2. Епически поеми от Месопотамия
Както и в предходния параграф започвам с някои необходими уточнения. 1) Древните Асирия и Персия са пример за осъществяване на идеята за“световна държава”. Тази идея произтича от схващането, че щом владетелят, е бог, син на Бога или негов избранник, той е единствен върховен повелител. Асирия достига “световно” господство чрез унификация и системен терор. Един от елементите на унификацията е налагането на култа към племенния асирийски бог Ассур. Персия осъществява господството си чрез толерантност към местните традиции, включително и религиозните. 2) Персийският цар /шахиншахът/ е възприеман от своите разнородни поданици в образа на техните богове – например Мардук във Вавилония или земен Хор в Египет. 3) Епосът за Атрахасис / или “Когато боговете, подобно на хората…”/ е акадска поема от ІІ хил.пр.Хр. и разказва за появата на човека. Енума Елиш /или “Когато горе…”/ е най-дългата шумеро-акадска поема от тези, които се занимават с възникването на света и човека, и датира най-вероятно от ІІ хил.пр.Хр., но е записана върху глинени плочки значително по-късно /ІХв. пр.Хр./ Поемата разказва за възцаряването на бог Мардук и е декламирана в храма на бога. “За Вавилонците тя е имала същото значение, както Битие – първата книга от Библията, е имала за евреите. /3:39/ Като елемент от урока за обобщение на раздел ”Древен Изток”,учениците получават за анализ представените по-долу откъси от поемите Енума Елиш и Епос за Атрахасис. Целта на анализа е потвърждаване и уточняване на космогоничните представи на народите от Двуречието, както и влиянието на монархическата държавна доктрина върху оформянето на религиозните култове. Епос за Атрахасис …Тогава боговете се споразумяха,
Поделиха със жребий имотите царски
На Ану се падна да владее небето,
Под властта на Енлил се падна земята,
Хранилищата водни, вратите на Океана
бяха предадени на господаря Енки…/3:21/
Енума Елиш …Боговете решиха съдбата на властника
И го пуснаха да ходи по пътя на славата.
Боздугана си Мардук хвана в десницата…
Пусна пред себе си мълния ярка…
Направи мрежа, за да хване Тиамат,
Постави край мрежата ветровете, които
Му беше дал още баща му Ану…
И започнаха те отвътре да разтърсват Тиамат*…
Победи я Мардук, живота й прекъсна,
Трупа й хвърли и с крака го настъпи…
Бащите гледаха, ликуваха в радост,
изпращаха на Мардук поздравителни дарове.
Успокои се повелителят, тялото й огледа,
Посъпи умно- трупа й разсече…
Взе половината, покри с нея небето,
направи прегради и постави стражи
Да следят да не би да изтича водата…/3:48-49/ Тиамат* - Хаосът на солената вода
Анализът протича въз основа на следите въпроси, поставени в същата последователност: 1) Кои месопотамски богове представят изворите и каква е връзката между тях? Познавате ли други божества с подобни характеристики?
2) Защо Мардук е наречен “властника” и каква “съдба” му е отредена? Защо култът на този бог се утвърждава именно в периода на Старовавилонското царство?
3) Във вавилонската версия на “Енума Елиш” бог Ассур извършва подвига на Мардук. Как да си обясним това ?
4) Как да си обясним присъствието на мотива с делението на света в българските народни песни, където Свети Илия владее небето, Свети Георги полето, а Свети Никола морето? ІІ.3. Зевс, Европа и Тезей И тук в началото се налаг две важни уточнения.
1) Минойската цивилизация е типична дворцова цивилизация. Тя следва естествения път, присъщ на природата. Ето защо дворецът непрекъснато е дострояван – колкото повече родове са се обединявали около него, толкова по обширен е ставал той.
2) Основният култ е към Богинята-Владичица, покровителка на небе, земя и ад. Нейни жрици са царските дъщери. Вторият основен култ е към Бога-Бик. Негови символи са рогата и двойната брадва /лабрис/. Почитан е от царя. Почитал го е с маската на бик и така се е родил митът за Минотавъра.
Анализът на митовете за Зевс, Европа и Тезей е, според мен, най-подходящият вариант за въведение в темата за Архаична Гърция. Конкретната работа подчинявам на няколко последователни цели:
1) Да бъдат демонстрирани историческите връзки между финикийската, минойската и елинската цивилизации
2) Да се установи характерът на тези контакти
3) Да се направи обосновано предположение за мястото на полиса Атина в живота на Елада от архаичната и класическата епоха
На учениците задавам предварителната задача да прочетат мита за Европа. По време на урока получават представените по-долу откъси от мита за раждането на Зевс и от биографията на Тезей, съставена от Плутарх. Към изворите добавям кратък текст, чиито твърдения учениците трябна да осмислят и довършат. Кронос не бил сигурен, че властта ще остане завинаги в неговите ръце…Страхувал се от децата си. И заповядал на жена си Рея, да му донася децата, които се раждат, и безмилостно ги поглъщал…По съвета на Уран - Небето и Гея – Земята, тя се оттеглила на остров Крит, и там, в дълбока пещера, й се родил най-малкият син Зевс. /9:13/ Когато Тезей се завърнал в Атина цяла Атика била потопена в дълбока скръб. Вече за трети път пристигали пратеници на могъщия цар Минос от Крит да вземат данъка. Тежък и позорен бил този данък. Атиняните трябвало веднъж на всеки девет години да изпращат на остров Крит седем младежи и седем девойки. Там ги затваряли в грамадния дворец Лабиринт, за да бъдат изядени от ужасното чудовище Минотавър - с човешко тяло и глава на бик…
Корабът благополучно пристигнал на остров Крит. Атинските младежи и девойки били зведени при Минос… На Тезей предстоял … опасен подвиг: трябвало да убие Минотавъра…
Вървял Тезей все по-навътре и най-после стигнал до мястото, където се намирал Минотавъра. Със страшен рев , наклонил към героя главата си с грамадни остри рога, Минотавърът се хвърлил върху него и започнала страшна битка… Най-после Тезей хванал Минотавър за рога и пронизал гърдите му с острия меч…/9:128-131/ Митът за Европа пресъздава ………….. историческа ситуация - ………..връзки между …………. ……. и Крит. Крит е родно място на Зевс защото древните ………….. свързват началото на своята история с ……………………..цивилизация. Зевс се явява на Европа като бик, защото … … … … … … … … … … … … … …… …… …… …… …… …… ………….. . Изпращането на атински младежи и девойки като данък в Крит потвърждава ………………………. на Атина от минойския цар в средата на ІІ хил. пр. Хр.
Победата на Тезей е знак за бъдещото величие на полиса ………….. ІІ.4. Митът за Златното руно Тук се налагат уточнения във връзка с проблематиката на тракийската история.
1. В основата на тракийската религия стои култът към Великата богиня майка /земята, скалата/ и към нейния син Слънцето /огъня/. Първоначално Богинята майка самозачева и ражда Слънцето. След това влиза в свещен брак с него, за да роди Сина на Сина – тракийският цар. Ето защо тракийският цар е също Бог и жрец.
В тракийките земи Великата богиня майка е позната под множество имена – Бендида, Котито, Кибела. Слънцето най-често се свързва с образа на Аполон.
2. Религията на траките е наречена тракийски орфизъм и изповядва вяра в безсмъртието. Тя носи името на легендарния цар Орфей, който е едновременно прорицател, лечител, певец и музикант. Тоест той е надарен с всички дарби, присъщи на духовно извисения Син на Сина. Затова Орфей става учител за своите последователи по пътя на самоусъвършенстването, което ще доведе до безсмъртие и на тялото, и на душата.
3. Сред свещените жертвени животни траките нареждат на първо място коня, а след него бика, овена, козела.
4. Според изследванията на проф. Маразов “овенът е основна фигура в няколко царски мита от Гърция… Аполоний Родоски недвумсмислено казва чрез устата на колхидския цар, че руното е било разглеждано като идентично на властта…. В крайна сметка аргонавтиката се оказва едно от традиционните царски изпитания.” /11:115/
5. В науката вече е въведен терминът Микенска Тракия, за да означи типологически сходната с Микенската тракийска културно-политическа реалност за от ІІ хил. пр. Хр., тоест, около Троянската война. /12:233/
Правя горните разяснения пред учениците в темата за Тракия и Траките, която разглеждам веднага след темата за Архаична Гърция. В тази връзка анализът на пътешествието на аргонавтите дава идеална възможност за осъзнаване същността на владетелското изпитание като път към и условие за реализиране на царската власт. Поради големия обем на цикъла за конкретната работа в час съставям кратка справка, представена по-долу, като в хода на разискванията внасям необходимите допълнения. Тексът на справката както и въпросите към него, раздавам на всеки ученик. Сред най-популярните елински митове е разказът за похода на Аргонавтите /екипажа на кораба “Арго”/ за спечелване на Златното руно. “Арго” е построен с помощта на богиня Атина, а на носа му е втъкана треска от свещения дъб на светилището в Додона. Сред екипажа на кораба са най-прочутите елински герои- Херакъл и Тезей, като и тракиецът Орфей. Водач е Язон, син на царя на Йолкос /в Тесалия/.
След множество препятствия аргонавтите достигат Колхида /дн. Грузия/. Там във владенията на цар Еет, син на Хелиос /Слънцето/, се намира Златното руно. Пази го огромен змей в свещената гора на Арес. Руното е от пренесен в жертва на Зевс овен, роден от връзката на Посейдон с тракийската принцеса Бизалтида. С помощта на дъщерята на Еет, Медея, Язон успява да победи, завръща се победоносно в Елада и става цар. 1. Какви доказателства можем да приведем за това, чепътешествието на аргонавтите е изпитание за избрани, за герои?
2. Как да си обясним присъствието на Орфей сред екипажа на кораба?
3. Защо целта на пътуването е далечна Колхида, земята на сина на Хелиос?
4. Защо Златното руно се пази в Свещената гора Арес?
5. Как можем да обясним присъствието на змея /чудовището/?
6. Откривате ли сигурни доказателства, че Златното руно е символ на царската власт?
7. Кой елемент в мита напомня сюжет от народните приказки? Какво е, според вас, обяснението за широкото разпространение на този сюжет в по-късни времена? ІІ.5. Митични генеалогии и исторически връзки Следващият анализ разработвам като елемент от обобщителен урок в края на раздела Древна Елада. Разделям учениците на два екипа. Единият работи със статиите от справочника по Антична митология, а другият с откъси от исторически извори. Към всеки от екипите формулирам въпроси, които раздавам заедно с текстовете. Поставям задачата на база на отговорите да бъде формулиран извод чрез ключовата дума контакти. Говорители на двете групи докладват направените изводи. Резулатите от сравнението им са финалната част на обсъжданията и анализа. Екип А Ио – дъщеря на арголидския речен бог Инах, жрица на Хера. Заради любовта на Зевс към Ио, Хера я превръща в крава и я подлага на жестоко преследване. Йо посещава какви ли не страни и достига до далечния Север, където е прикован титанът Прометей. Той й предсказва, че ще се спаси едва в Египет. След дълго странстване Ио стига в Египет. Зевс я докосва и й връща човешкия образ. Тя ражда Епаф, който става цар на Египет и основава Мемфис. Почитана е като богиня Исида. Данай – син на египетския цар Бел, потомък на Ио, владетел на Либия и брат близнак на Египт. Прогонен от Египт бяга с кораб на остров Родос и издига статуя на Атина Палада. След това отива в Аргос и става негов цар. Нарекъл жителите на Аргос и всички елини – данайци. Кефей – митичен цар на Етиопия, син на Бел, брат на Данай, митичен родоначалник на персите, които първоначално са наричани кефени. Ксут – брат на Дор и Еол, родоначалниците на дорийците и еолийците, баща на Йон Йон – син на Аполон и атинската царска дъщеря Креуса. Родоначалник на йонийското племе. При раждането му майка му го подхвърля, но го намира бог Хермес и го отнася в храма на бог Аполон в Делфи. По-късно Креуса се омъжва за Ксут, но бракът им е бездетен. Ксут се съветва с Делфийския оракул и получава отговор да признае за син първия, когото срещне на излизане от храма. Това бил синът на Креуса. Ксут го нарича Йон. 1. Връзка между кои древни цивилизации илюстрират данните на митологията?
2. Каква е връзката между дорийци, еолийци и йонийци?
3. Каква е връзката между бог Аполон, йонийците и атиняните? Екип Б Тези карийци… се намирали първоначално под властта на Минос, наричали се лелеги и населявали островите… По онова време когато Минос бил подчинил вече много земи и се бил прочул със своите военни походи, карийците били едни от най-прославените народности.
Из “История”, Херодот Първият владетел, за когото преданието ни съобщава, че преди всички други се сдобил с флота, бил Минос. Той станал господар на голяма част от морето, което сега се нарича Елинско и на Кикладските острови…като при това прогонил карийците и поставил за управители на тях собствените си синове.
Из “История на Пелопонеската война”, Тукидид
Защото аз прекарах само един месец у дома си… След това обаче сърцето ми ме подбуди да стъкмя няколко кораба и заедно с богонравни другари да отплувам за Египет…
Аз останах в продължение на седем години при египетския цар и събрах доста богатства от египтяните…
Има един остров, наречен Сирия, /дн. Сирос/ ако си слушал за него, който се намира над остров Ортигия /дн. Делос/. … Веднъж там ни навестиха финикийци, прочути морепламатели и ловки мошеници, които носеха на черния си кораб безброй играчки и залъгалки…
Из “Одисея”, Омир
“Другоезичните войници, предимно гърци, командваше Потасимпо, а египтяните Амасис..”
Из надпис от храма на Рамзес ІІ в Абу Симбел “Ти се завърна от далечни страни и донесе със себе си меч… Ти служи доблестно като наемен боец на вавилонските знатни и извърши много смели подвизи…”
Из “Към брата си Антименид”, Алкей / прочут елински поет/,
VІв.пр. Хр. 1. Връзката между кои древни цивилизации илюстрират изворите?
2. Какви данни за търговията, военното дело и пиратството получаваме?
ІІ.6. Животът на Александър, цар на македоните, от неизвестен византийски автор
Тук се налагат уточнеия относно особеностите на анализирания в параграфа роман.
1. Това е късна версия на романа, създадена след края на Античността. Тя показва как в ранновизантийско време продължава да живее един ранен сюжет като вид мост между две епохи /2:5/.
2. След Новия завет романът за Александър е най-широко разпространената книга в литературната традиция на Човечеството. В своите 200 версии на около 35 езика той не престава да буди интерес от третото до началото на нашето столетие цели 17 века… През ХVІІ век една арабска версия достига до Ява, където е преведена на малайски. В същото време арменската версия е преведена на турски. Арабски превод прониква в Китай. Съществуват версии на сирийски, коптски и етиопски. /2:5/
3. В текста на романа съществуват няколко пласта, най-обширен сред които е историческият мит за Александър Македонски. “Той се образува още в елинистическата епоха. С посредничеството на историографията, на реторически съчинения и устни предания сюжетът на този мит преминава в романа за Александър и влиза в среновековния фолклор. Откриваме го в гръцки народни песни и други жанрове на средновековната народна култура.” /2:6/
От горните редове става ясно, струва ми се, защо използвам този извор. Той предоставя уникалната възможност да се изследва феноменът Александър Македонски и едновременно с това да се доловят измеренията на приемствеността между епохите на Древността и Средновековието.
Работя с романа в началото на темата за епохата на Елинизма. Запознавам учениците с откъс от произведението, който цитирам по-долу. Разделям анализа на три етапа според трите части на откъса.
На всеки етап разискванията протичат според съответните въпроси.
Като обобщение на анализа задавам съчинение /есе/ на тема: “Господарят на Света…” /върху скулптурното изображение на Александър от Лизип, публикувано в урока в действащия учебник на изд. “Анубис”/. Вариант на това есе е и темата: “Словото прелива във форма, а формата в слово”. А/ ”В града царуваше Филип и този Филип имаше за жена Олимпиада, но тя бе безплодна и не можеше да роди от него. …Тъй като мислеше да отсъства на война дълго, той повика жена си … и като се събраха рече: “Да знаеш, че ако не родиш дете, когато се върна от войната, ще те лиша от прегръдката си.”…
А Олимпиада се натъжи и разтревожи от думите на Филип и тайно разпитваше когото срещне какво да стори. Една прислужница й рече: “Господарке, мога да ти разкажа нещо и щях да ти го кажа, ако не беше тъй опасно.” А Олимпиада й отвърна: “Говори, защото не те заплашва нищо”… И прислужницата каза: В града има един египтянин, който може да изпълни всичко, що ти е на душата, стига само да поискаш да те види.”
Без да се бави, Олимпиада веднага изпрати да го доведат и му рече: “Човече, ако е истина това, което ми разправиха за тебе, че можеш с твоето изкуство да отключиш безплодната утроба… бързо ми помогни и аз ще ти се отплатя многократно за труда.”… Нектенабо й отвърна: “Не знам как да кажа какво те очаква, защото виждам, че боговете стоят и отсам, и оттатък, и всички желаят да бъдат с теб и ти да родиш от тях. Ако остана тук, аз ще те известявам за тяхното идване, за да не се плашиш. Защото те ще дойдат при теб в образа на лъвове, орли, змии. Боговете са тези: Зевс в образа на орел, Амон в образа на змей и Херакъл на лъв. И повярвай на виденията. Защото те ще дойдат при теб под образа на всички тези животни, ще се съберат с теб и ще ти дарят дете, което ще бъде цар и владетел на света. “…
Щом настъпи часът на раждането, царицата изпрати да повикат Нектенабо. Той отвори книгата си по астрономия и видя планетите и съзвездията и че часът не беше добър да роди детето. Каза на жените и те вдигнаха високо краката на царицата, за да не падне детето. И когато Нектенабо видя, че нощта напредва и въртенето на небето и елементите на земята се усилват, нареди да пуснат царицата и тя роди дедето. То излезе на бял свят, изплака и като проговори, рече: “Когато се изпълнят четирдесет години, пак ще се върна в тебе, земьо, майко моя!” И всеки видя и се изненада как детето проговори.”
1. Кои са доказателствата в текста, че се е родил велик владетел?
2. Защо боговете, които посещават Олимпиада са именно Зевс, Амон и Херакъл? Б/ Хората се възхищаваха на Александър във всичко – и за разума, и за хубостта, и за щастливата съдба. По това време едни пастири, които се грижеха за конете на Филип, му известиха следното: Господарю, в твоята конюшня се роди чуден кон – превъзхожда Пегас по красота, неубоздан е като змей и изпохапа мнозина от нас… Филип се удиви при вида на коня и заповяда да направят желязна клетка, да го затворят в нея и да му дават за храна осъдените на смърт…
Александър тъкмо се връщаше от учение, приближи се до клетката и спря да погледа коня. А пък конят се подчини на съдбата си, наведе глава, смири буйния си и необуздан нрав и застана кротко. Александър протегна ръка през отвора на клетката, хвана коня за ухото и го притегли към себе си, а животното се подчини като вол за оран. Момчето го спря, постави му юзда в устата и го яхна…
След този ден в лицето на Александър очакваха втори Херакъл, а Филип му предостави млади воини, колесници и коне. И така той растеше с отлични постижения в учението и с успехи в ездата и в лова…”
1. Защо Александър е сравнен точно с елинския герой Херакъл?
2. Защо са подчертани отличните постижения именно в учението и успехите в ездата и в лова?
3. Защо Буцефал притежава тези необикновени качества? Познавате ли подобни случаи от фолклора? В/ “Щом разбра, че вече наближава смъртта му, Александър реши да съобщи с писмо на майка си за случилото се с него. И написа следното:
“Твоят син Александър, който, като се възцари, обиколи цялата земя, разруши с копието си много градове и страни. Като се устремих от запад на север, не се намери по цялата обитавана земя под слънцето човек, който да може да се противопостави на моята съдба. Досигнах необитаемия свят и претърпях много поасности, пребродих страни на диви хора…И изминах за много дни най-мрачната земя и нищо не беше в състояние да ме накара да се завърна, докато не съзрях божествено видение…След като покорих целия свят по волята на божията промисъл, моите приближени не ми позволиха да стигна родината и да те видя.
А пък коварният роб, приготвил отровата… дотича да види. Но Буцефал го съзря… и пред очите на всички… скочи до небесата и тутакси се хвърли с роба на земята… Александър се усмихна при тази гледка и заедно с усмивката предаде Богу дух. А ние съзряхме чудо, въздигнато от земята към небето от два орела. И по това разбрахме, че Александър е умрял.” 1. Какво е според автора обяснението за грандиозните победи на Александър?
2. Коя е силата, която води победителя?
3. Кои са доказателствата, че той е едновременно земен човек и смъртен, но и Божи избранник?
4. На какви части се дели според автора Светът /пространството/?
5. Защо този роман е толкова популярен през Елинистическата епоха и в Средновековието? ІІ.7. Митът за Ромул и Рем Като разяснение към следващия в параграфа анализ представям разсъжденията на Джейн Гарднър относно мита за Ромул и Рем.
1. “Тъй като поемата на Вергилий е най-известният разказ за Еней и пристигането му в Италия, така най-доброто описание за основаването на Рим принадлежи на Ливий. Неговата история веднага става “канонично-истинна”, макар много други гръцки и римски писатели преди него да са писали по въпроса…В по-ранните варианти на историта /за Ромул и Рем, б.м./ основателят е самият Еней, а ако не е той, то тогава Ромус или Рома /Rhome – женската форма на името/, понякога Ромул /без Рем/. За Ромус /Рома/, Ромул казвали, че е ту син на Зевс, ту че е спътница, съпруга, дъщеря или внучка на Еней, ту пък син на Одисей…Ромул и Рем били синове или внуци на Еней според някои и за първи път се споменават в литературните източници от ІV в.пр.Хр.Устното творчество по всяка вероятност е съществувало много преди това…” /4:32/
2. “Явно има две традиционни истории за основаването на Рим: едната е гръцка и за основател се счита Еней, другата е римска /с етруски вариант/ за Ромул и Рем. С течение на времето двете били смесени и постепенно други художествени измислици били добавяни, за да бъде запълнена празнината, която изисквала приблизителна хронологическа точност.” /4:36/
Откъсът, който представям по-долу е взет от съчинението на Тит Ливий. Използвам го за анализ в първата тема от раздела Древен Рим. “Когато, изнасилена, весталката Рея Силвия (потомка на Еней), родила близнаци /Ромул и Рем/, тя обявила за баща на неизвестно от кого заченатите деца Марс… Жрицата, окована, била турена под стража, а децата трябвало да бъдат хвърлени в течащата наблизо река (Тибър)… Според мълвата, когато плитката вода се отдръпнала и оставила на сушата плаващото кошче…ожадняла вълчица… свърнала по посока на детския плач… била намерена от овчаря на царското стадо – Фаустул-…когато ближела с език децата…” 1. Защо римляните толкова се гордеят с троянските корени на своите предци?
2. Защо в родословието на Римския народ са намесени точно Венера и Марс?
3. Потърсете /или си припомнете/ сходни легенди за разждането и спасяването на други древни владетели. Защо този сюжет е така популярен сред народите в древността ? ІІ.8. Митът за царица Дидона Поставям за анализ този мит при разработване на темата за Пуническите войни. Работата протича в два етапа. Най-напред учениците получават задачата да разсъждават върху резюмирания разказ за основаването на Картаген, а след това върху резюме на епизода от Енеида за срещата между Еней и Дидона. По-долу представям текстовете и въпросите към тях. А/ Основателка на Картаген е финикийската принцеса, наричана в гръцката митология Дидона. Тя е дъщеря на Тирския цар Бел и сестра на Пигмалион, който убива съпруга й, за да си присвои богатствата му.
Дидона побягва от Финикия със свои приближени и се установява в Северна Африка. Либийският цар Ярба й дарява земя, колкото може да покрие една волска кожа. Хитрата Дидона я разрязва на ивици и огражда мястото на бъдещия град. По-късно отказва да се омъжи за Ярба и се самоубива.
Дидона е почитана като едно от главните божества в цяла Северна Африка.
1. Припомнете си историята на финикийското разселване. Открийте реалните исторически събития, които легендата съобщава.
2. Защо името на Тирският цар е Бел, а Дидона е почитана като богиня?
3. Основаването на всяко ново селище в Древността, е придружено със специални обреди. Един от тях е бъдеща територия да се обхожда и очертава с рало. Как е отразено това в легендата? Б/ Великият римският поет от І век сл. Хр.- Вергилий - е автор на поемата “Енеида”, в която разказва за идването на троянския герой в Италия. Там той съобщава, че по пътя си Еней спира в Картаген, царица Дидона се влюбва в него и му предлага да остане като неин съпруг. Но по повелята на Съдбата (Фортуна) Еней отпътува от Африка и Дидона се самоубива. 1. Какво е вашето обяснение за появата на този елемент в легендата за основаването на Картаген около две столетия след унищожаването на града?
2. На основата на разсъжденията от предишния въпрос, определете една от закономерностите, на които се основава преработката на ранните митове.
Глава ІІІ Изводи, заключения и обобщения
В тази глава излагам впечатленията и заключенията си от: прилагането на представените в изложението задачи за анализ; резултатите от периодични тестове за проверка на знанията, включващи непремнно въпрос върху митовете /поставени в приложението/; разсъжденията на учениците от проведената в края на втория учебен срок анкета /също прибавена в проложението/. ІІІ. 1. Впечатления от работата с митовете
Работата върху фрагментите от египетските свещени текстове /стр.17 по-горе/ събужда сериозен интерес. На първо място защото носи заряда на неочакваното ново начало. Впоследствие интересът се задълбочава, понеже децата се убеждават, че сериозният исторически анализ / представян в историческите съчинения и помагала/ се гради и на заключения от проучването на митовете.
Съсредоточаването върху образите на основните египетски божества поражда множество въпроси: защо някои от характеристиките им се преплитат?; защо напомнят толкова много елинските божества, за които децата вече имат впечатления; защо боговете пряко ръководят живота на хората?… В резултат - по собствена инициатива децата решават да се запознаят с легендите и за Анубис, и за Бастет, и за Тот и т.н. В крайна сметка постепенно учениците се настройват да приемат света на митовете чрез неговите най-типични характеристики – многообразие, повторяемост на основните сюжети, пренаселеност.
Митът за Мардук /стр.19 по-горе/ добавя към наученото един основен мотив – двубоят е почти единственият начин за установяване на върховна власт. И отново децата сами откриват паралелите – Кронос и Уран, Зевс и Кронос. Става ясно, че двубоят е и основно царско изпитание, доказващото правото на власт и подкрепяно от боговете. Паралелът Мардук – Ассур показва, че идеята за върховна монархическа власт се демонстрира и чрез налагането на единен върховен култ. Тези заключения помагат по-сетне на децата във възприемането, например, на образа на тракийския владетел като бог, цар и жрец едновременно.
Митът за Мардук е добра възможност за възприемане на вертикалното деление на митологичното пространство, а паралелите с българските народни песни се оказват идеален вариант за набелязване на приемствеността езичество-християнство.
Работата с митовете за Европа и Тезей /стр.21 по-горе/ е моят най-ранен опит за откриване на исторически връзки в митологичните разкази. С категорична убеденост мога да твърдя, че използването му дава благодатна възможност да се проследят отношенията между финикийската, минойската и елинската цивилизации. Но също така позволява да се постави акцент върху определящата роля на подвига в съдбата на древния герой: подвизите на Тезей напомнят тези на Херакъл и учениците бързо установяват този факт; Херакъл е единственият смъртен, приет “по заслуги” сред боговете на Олимп, следователно безсмъртието се постига чрез подвизи, тоест чрез самоусъвършенстване; подвигът е надделяване над силите на хаоса /в лицето на чудовището/ и затова битката с Минотавъра се повтаря в множество варианти при богове, герои и светци.
Митът за аргонавтите /стр.23 по-горе/ акцентира върху пътешествието като обикнат тип подвиг в митологичния свят. Учениците установяват, че: пътуването непремнно е към далечна и непозната страна, тоест в чуждото пространство, населено със свръхестествени същества и пълно с чудеса; героите преминават през множество изпитания, в които се проверяват техните качества; победителят унищожава чудовището- пазител на преследваната ценност и това му дава право да се възцари. В крайна сметка децата сами стигат до извода, че Златното руно е символът на властта.
Митът за аргонавтите позволява да се потвърди паралелът между Микенска Елада и Микенска Тракия. На първо място чрез участието на Орфей в експедицията, но също така и защото: ценностните изпитания са типични както за елинските, така и за тракийските владетели; Златното руно е символ на власт и у елини, и у траки понеже овенът е свещено жертвено животно и в двата случая, още повече, че златният овен е роден от тракийска принцеса; Слънцето /Хелиос, Аполон/ и Арес /богът-воин/ са дълбоко вплетени в религиозните представи на елини и траки.
Продължение на работата за демонстриране на приемствеността и културното взаимодействие между древните цивилизации в Евразия е обобщението чрез сравнение на данните от справочниците по митология със сведенията на историческите извори /стр.25 по-горе/. На първо ниво се установява за пореден път, че в митовете се съдържа историческа информация. На второ място се илюстрират контактите между елини, египтяни, минойци, перси, финикийци и народите в Месопотамия, като се набелязват и основните направления в тези контакти – търговия и наемничество.
В добавка се представя родството между основните елински общности – еолийци, дорийци, йонийци /ахейци/, както фактът, че те задължително начеват генеалогиите си с божествени потомци. Учениците са впечатлени от тясното преплитане на соларното божество /Аполон/ в генеалогията на елините и така достигат до естествения паралел с вярванията на египтяни /Ра/ и на траки /Сина на Великата Богиня-майка/. В тази връзка аз задълбочавам обобщението като посочвам, че на остров Делос /родното място на Аполон/ съществува дълбоко почитан храм на богиня Исида и това е ярко доказателство за преплитането на култовете на Исида, Артемида и Великата богиня майка като божества, свързани с природа и възраждането на живота.
Темата за Александър Велики /стр.28 по-горе/ е нова отлична възможност за демонстрация на културните общения в района на Европейския югоизток. Образът на Господаря на света вкарва в употреба наученото от египетската и елинската религиозност; потвърждава заключенията върху схващанията за победоносния владетел като цар и божествен син; подкрепя установената пряка връзка между митовете и приказните сюжети; подчертава сходството между героите на Древността и християнските светци.
Тук е мястото да подчертая, че учениците приемат с желание да работят върху есе, свързано с оценка на живота на Александър Велики. В скулптурата на Лизип те безпогрешно откриват белезите на умора и отчаяние, обхванали този, който е постигнал всичко, което е по силите на земния човек, но недостатъчно, за да го направи щастлив. И така проблематиката естествено прелива в размисли за човешкото щастие някога и днес.
Митът за Ромул и Рем /стр.32 по-горе/ илюстрира тясната връзка между елинската и римската цивилизации и упоритото желание на римляните да докажат съпричастността си с корените на елинската култура. Учениците установяват паралела с раждането на великите царе на Древността Саргон и Мойсей, а аз им припомням легендата за раждането на Испор цар от Анонимната българска летопис. Анализът на мита изяснява също, че по определение народът на Вечния град ще е победоносен защото е потомък на Марс, но също така жизнеустойчив и надарен, защото е наследник на Венера.
Пътешествието на Еней потвърждава, че аргонавтиката е царско изпитание и гарантира власт. Фактът, че Капитолийската вълчица, едно сигурно етруско произведение на изкуството, става символ на Вечния град доказва базисния етруски пласт в историята на Ранния Рим. А мотивът с Фаустул е ярко потвърждение по-късно на основополагащата роля на римската фамилия в обществената организация на римското общество.
Митът за царица Дидона /стр.33 по-горе/ добавя интересен щрих към твърдението, че митовете могат да се преработват с цел политическа аргументация. Интерпретацията на Вергилий не просто обосновава победата над Картаген, но във времето на Август прави ясна препратка и към съдбата на царица Клеопатра. И изводът е ясен – Рим е “осъден” само да побеждава.
Случаят с основаването на Картаген упреснява също ученическите знания върху процеса на икономическата колонизация и изяснява интересни подробности около ритуалите за основаване на град- заграждането на свещеното /наше/ пространство. Отново става ясно, че родоначалничката на велик град не може да е обикновена жена – тя непремнно е принцеса, потомка на божество /Бел/ и самата обожествена след смъртта си.
В заключение към казаното дотук искам ясно да подчертая: в работата с митове учениците се нуждаят от постоянната подкрепа и насочващи въпроси на учителя; паралелите и връзките, които децата установяват първоначално ги изненадват и дори стъписват, но постепенно увереността им да търсят тези паралели нараства и идеите им понякога също могат да стъписат с дълбочината на прозрението си учителя; не всички ученици успяват да се справят с анализа, но това не намалява интереса им към неговите изводи. ІІІ. 2. Анализ на ученически тестове
Практиката на училището, в което работя, изисква провеждането на четири писмени теста за проверка на знанията през учебната година – средносрочен и срочен за първи и втори учебен срок. В следващите редове представям кратки откъси и анализ на резулатите от тези тестове, а тях самите прилагам в края на разработката.
Във финалния тест за първи учебен срок /януари 2003г./бях поставила въпроса: “Кой елински мит доказва връзката между минойската и финикийската цивилизации?
От десетте учиника в класа: трима са оставили въпроса без отговор, а един посочва погрешно “мита за Троянската война”!?; в три отговора митът е разказан, но не е посочено в какво се изразява връзката межу двете цивилизации.
В три от отговорите коментарът представя изискваната връзка:
А/ “… от тяхната връзка се ражда първият критски владетел – Минос… Тъй като минойците са първите европейци, на Европа е кръстен целият континет. С този мит се доказват връзките между двете цивилизации – Миной и Финикия. “ /правописът запазен/
Моника Б/ “… от половия акт между тях се ражда великият цар Минос, на когото е кръстена цивилизацията. Този мит доказва древните връзки и постоянно съперничество между Минойската и финикийската цивилизация.”
Николай В/ “В този мит за Европа и Зевс се представя именно връзката между финикийците и минойците. Девойката, носеща дори името на континента, е с финикийски произход, а след това е отвлечена на Крит. Това е истина – за това свидетелства фактът, че финикийците са отлични мореплаватели и търговци, и че минойците са известни със силния си флот. Логично е двете цивилизации да имат много контакти.”
Добромир На средносрочния тест за втория учебен срок /март 2003г./ бях поставила въпроса: “ Кой елински мит доказва господството на Крит над басейна на Егейско море? Приведете доказателства.”
От десет ученика: шест са оставили въпроса без отговор; двама само споменават мита, без да го коментират.
В два от тестовете е даден ясен отговор на поставения въпрос:
А/ “Това е митът за Тезей. Той символизира господството на Крит върху цяло Егейско море, в което се включва и п-в Атика, там където се намира и Атина. Именно този е митът поради факта, че според него всяка година Атина е изпращала на Крит седем девойки и седем момчета…” /словоредът запазен/
Албена Б/ “Според един от митовете на всеки 9 години трябвало няколко мъже и жени да се пратят от Атина на о. Крит…Богинята Афродита накарала Ариадна от Крит да се влюби в Тезей. Тя му помогнала като му дала конец, който да развива като ходи из лабиринта, и меч, с който да убие минотавъра, което успява да направи. Това символизира отслабването на Крит и засилването на Атина. Крит наистина има предимство – изцяло заобиколен от вода, критяните имат възможност да развият максимално флота си: единственото им защитно средство, единствената връзка с останалия свят. Поради това флотът е много важен за тях и им дава тази власт над Егейско море. Впоследствие мощта им намалява, частично “благодарение” на вулканичното изригване на о. Тера. Атина се възползва.” /правописът и словоредът запазени/
Добромир На финалния тест за втория учебен срок /май 2003г./формулирах въпроса: “Кой древен мит разказва за основаването на Картаген? Представете доказателства, че този мит е преработен в римска среда с цел подчертаване величието на Римската държава.
От девет ученика: един е оставил въпроса без отговор; пет разказват мита без фрагмента за срещата на Еней и Дидона; един дава пълен разказ на мита, но не го придружава с коментар.
В работите на двама ученика е направен необходимият доказателствен коментар:
А/ “Това, според мен, са измененията от римската среда: Първо, че територията на Картаген е подарен. Второ, че Еней, свързан с основаването на Рим, е бил причината за самоубийството на основателката на Картаген, че Дидона е имала нужда от него /както Картаген става зависим от Рим/.” /правописът и словоредът запазени/
Добромир Б/ “Посланието на този мит е, че Рим ще има силен противник, но Рим има някакъв особен, който ще му помогне да надделее над Картаген. В тази преработка Тит Ливий отново прославя Рим като бъдещ победител. “
Николай Представените резултати от изпитните тестове налагат, според мен, следните изводи за работата на учениците:
1. В края на учебната година повечето от тях успешно асоциират определен исторически проблем със съответстващия му извор /мит/, но се затрудняват да формулират доказателства в защита на мнението си;
2. Полагат огромни усилия да възпроизведат точното съдържание на мита, като пренебрегват по-съществената част на задачата – да се аргументира препращането точно към този извор/мит/;
3. Справят се по-добре с проблематика, разглеждана по-близо във времето и по-тясно свързана с непосредствените им занимания преди провеждане на теста;
4. Страничната им ангажираност /например кандидатски изпити в Американския колеж през март/ снижава качеството на подготовката и представянето им на теста.
Тук е мястото да подчертая, че въпросът, свързан с анализа на митове, е единствен. Той носи значително повече точки от останалите въпроси, формулирани на принципа на затворения тест, но несправянето само с него не прави оценката по-ниска от 5,00. С други думи успехът при въпроса върху митовете е заслужена бонификация за постигане на отлична оценка.
ІІІ. 3. Анализ на анонимна анкета сред учениците
Резултатите от анкетата, която прилагам в края на разработката мога да сведа до следните изводи:
1. Учениците одобряват и работят с желание върху задачи, извън съдържанието на учебника, особено когато те са свързани с използване на Интернет. Тези свои занимания категорично свързват с повишаване нивото на подготовка и разширяване на познанията;
2. Децата преценяват, че анализът на митове е интригуващо занимание и подпомага разбирането на античната история;
3. Културната тематика е любима на половината от учениците, а писмените задачи, свързани с нея са преценени като трудни, но интригуващи и полезни за общообразователната подготовка на мнозинството от тях;
4. Голяма част от родителите, които се интересуват от заниманията в училище, одобряват излизането извън рамките на учебника в часовете по История. В заключение бих искала да отбележа, че опита си от работата с митове в обучението по История в VІІ клас мога да сведа до следното заключение, превърнато в мое дълбоко убеждение: трудното може да бъде приятно!
Списък на използваната литература
1. Богданов, Б., История на старогръцката култура, С. 1989г.
2. Богданов, Б., Животът на цар Александър, в: Животът на Александър, цар на македонците, С. 1991г. 3.Венедиков, И., Раждането на боговете, С. 1982г. 1. Гарднър, Дж., Римски митове, В. Търново 1995г. 2. Гримал, П., Гръцка митология, С. 2001г. 3. Държавни образователни изисквания за учебно съдържание, в: Държавен вестник, бр. 48/ 13 юни 2000г. 4. Елиаде, М., Мит и реалност, С.2001г. 5. Игнатов, С., Египет на фараоните, С. 1998г. 9. Кун, Н., Старогръцки легенди и митове, С. 1979г. 10. Липинска, Я., Митология на Древния Египет, С. 1981г. 11. Маразов, И., Мит, ритуал и изкуство у траките, С.1992г. 12. Фол, А., История на българските земи в древността С. 13. Харт, Дж., Египетски митове, В.Търново 1995г. 14. Dalongville, A., Enseigner l histoire à l école, P. 1995 Юни 2003 г.
|