http://www.kultura.bg/bg/article/view/16458

„HOMO BYZANTINUS?”, Военно издателство, 2009г.
Съставители: Албена Миланова, Веселина Вачкова, Цветелин Степанов

Византийският човек е постмодерен?

Елегантният сборник с провокативно заглавие „HOMO BYZANTINUS?” ще привлече погледа на читателя най-напред с изисканото си външно оформление. Художникът Ивайло Тасев е изработил корица, напомняща изящен прегаментов лист,  върху който византийска колесница, впечатляваща възстановка на Текла Алексиева, преборва границата /и реална, и имагинерна/ между Някога и Днес.  „Тази квадрига препуска!” – отбеляза проф. Маргарита Ваклинова, представяйки официално книгата на 27 ноември в Зала 1 на Ректората в СУ „Свети Климент Охридски”. И сетне добави, че вижда качени в нея авторите на включените в изданието доклади...

А иде реч за съмишлениците от Работна група „Византия”, създадена през 2004 година по инициатива на младите /според българските/ и зрели вече /според световните/ критерии наши учени д-р Албена Миланова, д-р Веселина Вачкова и доц. д-р Цветелин Степанов. Привличайки специалисти от различни области на знанието – историци, археолози, филолози, културолози, изкуствоведи, етнолози, юристи,  насърчавайки за работа студенти, специализанти, докторанти и като успяват да оправдаят доверието /и подкрепата/ на Fondation Maison des Sciences de l” Homme , Paris /Програма Мелон/, инициаторите на Групата  реализират достойна за /благородна/ завист активност: два колоквиума с международно участие / „Византия в собствените й очи и в очите на Другите”/2005/ ,  „ HOMO BYZNTINUS?” /2007/ и тазгодишната международна конференция  - „Памет и забрава във Византия”. Видно е, че още с формулировката си изследователските теми недвусмислено акцентират върху интердисциплинарния подход към проблематиката за Византия и византинизма. А презентациите и дискусиите по време и на трите форума доказваха, че участниците наистина възприемат наследството на ромеите като ценност, която не бива да бъде затваряна в /хронологично/ първа зала  на европейските музеи на Средновековието понеже е окончателно застинала отминалост...

„HOMO BYZANTYNUS?” се появи само година след едноименния колоквиум  като продължение на сборника от по-ранната изследователска среща. Както подчерта на промоцията му проф.  Ваклинова, той представя „младата мисъл на България”,  изявена със страст, оригинално и интригуващо. И не само за научна консумация. Всеки читател, който би искал да опознае по-добре себе си и не е престанал да си задава въпроса „Защо сме такива?” ще открие обилие от материал за размисъл и основания за преоценка: защо и днес на Балканите е по-важно да познаваш /и проумяваш/ скритите механизми, подводните течения и неофициалната версия на събитията; защо в тукашните ширини е напълно невъзможна всякаква еднозначност, предизвикваща крайна екзалтация;  защо познатото от съвсем близкото минало понятие „град от селски тип” не бива да бъде товарено единствено с негативен смисъл и че проява на елементарност е, феноменът да се обяснява със „здравите селски корени” на българина... Почитателите на конкурсите за красота ще могат да поразмишляват, защо зад лъскавата видимост на подобни селекции прозират властови амбиции, съпроводени с напъни за аристократизъм. Противниците на разводите могат да открият изпробвани варианти за неутрализиране на злощастния брак, а почитателките на женските списания и вестници - прототипи на най-интригуващите материали в тях.

Резултат от изследователските усилия и нестандартния, според определението на проф. Ваклинова,  подход на Работна група „Византия”, сборникът се явява и предшественик на вече сътворения  като устна словесност негов наследник,  предвиден да се появи  през следващата година под заглавие „Памет и забрава във Византия”. На незапознатите с четените на конференцията доклади предстои удоволствието да научат дали само от немарливост червената звезда от някогашния Партиен дом бе „изоставена” в използвания за отходни нужди заден двор на Централната софийска баня, защо всъщност не е парадоксално цветно изображение на мартеница да се появи върху уличен некролог, как артефакт, непонятен по съдържание, но разпознаваем външно като  византийски,  може да е траен щемпел за качество... Изкушените в проблематиката ще намерят множество конкретни примери за симбиоза на византийското с местните традиции на българи, сърби, грузинци, руси, даващи основание на Групата да отстоява убеждението, че: „византийският човек  ( който е грък и римлянин, но и българин, сириец, грузинец, арменец, сърбин, руснак, влах) не само че е съществувал, но може би съществува и днес”. 

…Уважилите промоцията на „HOMO BYZANTINUS?” преживяха и допълнителна, по византийски естетска, наслада – да опитат сладкиши, маслени разядки, обогатено с билки вино и тонизиращи отвари по оригинални средновековни рецепти от Западна Европа. Предстоящата публикация на рецептите ще покаже, може би, че от гледна точка на византийския човек оригиналността е твърде съмнително понятие. Понеже новото е творчески прекодирано старо...

                                                                           Красимира Йончева

http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/06/07/913237_chastnite_i_durjavnite_uchilishta_triabva_da_sa/ 
  Конкурентноспособността в средното образование
Как частните училища допринасят за повишаване качеството на обучение в страната

В края на април националните медии оповестиха промени в проекта за Закон за училищното образование, отнасящи се до финансирането на обучението. На незапознатите с проблематиката настойчиво бе внушавано, че в условия на криза, ще рече в неподходящ момент,  МОМН решава да отпусне бюджетни средства за частните училища. В добавка се прокрадна мнението, че тези пари ще бъдат пренасочени за сметка на общинските и държавните учебни заведения, както и надеждата, че в новата ситуация най-после и върху „частниците“  ще бъде упражняван контрол?!
 В същото време следящите отблизо обновлението в образователната област бяха наясно, че  реалността е съвсем различна. Действията на Министерството са в изпълнение на залегналия в „Националната програма за развитието на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка(2006-2015г.)“ принцип „парите следват ученика“, чието въвеждане по отношение на частните учлища е предвидено за началото на 2010г. /стр.38/. Освен това, променената формулировка в текста на проектозакона е следствие от волята МОМН да се съобрази с препоръка на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, отправена през ноември 2008г. и базираща се на разпоредбите на  Конституцията на Република България /чл. 6, ал.2, чл.53, ал.6/, Конвенцията за борба с дискриминацията в областта на образованието /чл.1, чл.3/, Всеобщата декларация за правата на човека /чл.2/, Конвенцията за правата на детето /чл.2/. И още – и  по сега действащото в страната  законодателство частните училища  подлежат на контрола, предвиден за всички останали /държавни и общински училища/, като това е регламентирано най-напред в текст на Конституцията /чл.53/.
Казано с други думи –преработената глава 15 /“Финансиране“/ от проектозакона вече действително защитава правото за „равен достъп до качествено образование“ /чл.6, чл.8/ на всички деца в Републиката, като разпорежда и учещите в частни училища да  получават предвидените /но неотпускани досега/ средства по единния държавен стандарт за издръжка/чл.9, ал.4/. Издръжката се предоставя на ученика, а не на училището и въпрос на избор на децата /и родителите им/ е решението в кое конкретно учебно заведение да постъпят/чл.9/.Прочее, това бе и публично отстояваната от министър Сергей Игнатов позиция.
Понеже интересът към темата в медиите изчезна със скорост, равна на изхвърлилата я „на гребена на вълната“, обществеността така и не разбра, че разглежданите трансформации в обновявания базисен нормативен акт не стават инцидентно, нито са инициатива само на сегашния екип на МОМН. Те са резултат, на първо място, от усилията на Българската асоциация на частните училища /БАЧУ/, която, благодарение на дългогодишната си активност в посока изработване на механизъм за адекватно реализиране на публично-частното партньорство в образователната сфера, вече е член на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество към МОМН, на ЕКНАЙС (Европейски съвет на националните асоциации на независимите училища) и на  Българския съюз на частните предприемачи „Възраждане“. Предишна, приключила успешно, нейна инициатива е постигнатото реално зачитане правото и на учениците от частните училища да получават безплатни учебници за І-VІІ клас.  В сътрудничество със „Сдружение на родители, чиито деца учат в частни училища“ вече е провокирана и поредна препоръка на КЗД към МОМН – задействане на промяна в условията за получаване на стипендии в средното образование, ликвидираща неравнопоставеността на децата в частния образователен сектор.
На следващо място – от информацията, предоставена в публичното пространство, обществеността не разбра, че направените промени в проектозакона са само етап от продължителен процес на преосмисляне и усъвършенстване на параметрите, целите и механизма на училищното образование, в реализацията на който специалистите, работещи в частния образователен сектор, имат сериозно участие.  А това е така, защото не малка част от обсъжданите негови разпоредби, произтекли от цитираната Национална програма и на чиято основа ще се разработват редица подзаконови актове, са редки  за практиката досега на държавните и общинските училища, но имат вече традиция в частните. Например повечето частни училища осигуряват целодневно и ранно чуждоезиково обучение за възпитаниците си, като за целта разполагат с висококвалифицирани кадри. Мнозинството от тях вече могат да представят отработени варианти за осъществяване на идеята за включващо обучение в смисъла на: „процес на признаване и удовлетворяване на многообразните образователни потребности на децата и учениците, насочен към изграждане на хармонична образователна среда и към повишаване на качеството на образование чрез осигуряване на гъвкавост и вариативност както по отношение на структурата, така и по отношение на съдържанието на образователно-възпитателния процес/доп.разпор.,1-7/. Същото важи и за предвижданата характеристика на подкрепяща среда  като „достъпна архитектурна среда, подходяща информационна среда (учебно-технически средства и апаратура, дидактически материали, учебни помагала и др.) в детската градина и в училището, в които се обучават и възпитават деца и ученици със специални образователни потребности непрекъсната психолого-педагогическа подкрепа от екип от специалисти, както и осигуряване на индивидуални образователни програми./доп.разпор., 1-8/”  Тук трябва да се добави още, че частните училища имат полезен опит и в поддържане на продуктивен контакт с родителската общност, както и с университетските и бизнес-среди, тоест участват с предложения  при усъвършенстването и на съответните глави от проектозакона.

Ако българското общество бе получило тази информация, би си дало сметка, защо през изтеклата година МОМН проучва практиката на европейските държави по отношение финансирането на  училищата. Анализът на Доклада на  световната банка от 2009г*. показва, че в някои от най-успешните сред тях - Дания, Холандия, Чехия - стремежът да се достигне максимален достъп до висококачествено образование е наложил като най-подходяща ваучерната система, финансираща изцяло със средства на държавата обучението на учениците, независимо в какво учебно заведение са избрали да се обучават. Проучването свидетелства и за още нещо – преподавателите в частните училища не са изключвани от системата за кариерно развитие, при положение, че изискванията към тях са същите като тези в останалите видове училища. В този смисъл не бива да е изненада, че БАЧУ и „Сдружение на родители, чиито деца учат в частни училища” вече оспорват сегашната разпоредба в проектозакона общините да бъдат финансиращ орган на частните училища, както и дискриминационното изключване на преподавателите в частния сектор от придобивките на кариерното израстване.

Ако бъдат коректно проследени, по-нататъшните дискусии върху обновявания закон, най-вероятно ще поставят на дневен ред и още въпроси, по които представителите на частните училища, заради естеството на опита си, вече имат позиция . Например - по стандартите за възпитателното въздействие и подкрепа, за системата за оценяване, за учебниците и учебните помагала, за статута на педагогическите специалисти, за статута на директорите на образователни институции, за инспектирането на образователната среда... Във всеки, случай оповестяването им би показало, че равнопоставеността между частни, държавни и общински училища със сигурност допринася за повишаване качеството на предоставяните образователни услуги в страната.  Понеже е гарантиран стимул /и фактор!/ за конкурентноспособност. И е в полза на цялото общество.

*Данните са от Реферативен обзор на Националния център за информация и документация от януари 2010г.

                                                                           Красимира Йончева

http://www.kultura.bg/bg/article/view/17006

 Флорин КУРТА
СЪЗДАВАНЕТО НА СЛАВЯНИТЕ
История и археология на Долнодунавския регион ок. 500-700г.
Университетско издателство, 2009г.
Превод доц. д-р Цветелин Степанов

         
                                    НАУКАТА ОСВОБОЖДАВА ОТ  „ТЪМНИ ВЕКОВЕ“          

В края на миналата година Университетско издателство представи на български език фундаменталното изследване на професора по средновековна история и археология на Университета във Флорида /САЩ/, Флорин Курта върху раннта история на славяните от региона на съвременна Източна и Югоизточна Европа. Академична по дух и стил, творбата е предизвикателство за всички специалисти по проблематиката на ранното средновековие в описания ареал, но също и категорично доказателство за предимствата на сериозния научен труд пред наукообразните конструкции на самодейните писания, наводнили напоследък книжния пазар у нас.
Понеже е дългогодишен и последователен проучвател на Европейския Югоизток, професор Курта предлага нова методология за анализ на историческите процеси  в региона  през преходните VІ-VІІ век, възприемани доскоро / а от мнозина все още/  като „тъмни“.  Тя се основава на мултидисциплинарност при обработка на източниците и абстрахиране от актуалните за ХІХ  концепции за „ранното славянство“ и неговото „разселване“.
В резултат, читателят се среща за първи път с мащабен и уникален  аналитичен обзор на археологическите паметници в обширните територии между Карпатите, Днепър и Егейско море, съотнесен прецизно с писмените извори от епохата и подплатен със  заключения според най-модерните технологии за обработка на статистическа информация. На тази база се изправя пред  нов и солидно защитен ракурс към случващото се в граничните региони на Източната Римска империя: промените са  провокирани от реорганизационните начинания на император Юстиниан Велики, които на практика  динамизират и  етнокултурните, и етнополитически процеси  от двете страни на  т.нар. Дунавски лимес; теорията за миграцията на славяните  е предпоставена и не се подкрепя от никакви извори; общностите, определяни от ромеите като „склавини“ и „анти“,  са „византийско изобретение“, предизвикващо консолидирането на съответните политически  елити. А кардиналното заключение  е: „първото ясно заявяване на това, че „ние сме славяни“, идва от руската „Повест временных лет“ от ХІІв.“
Тъй като е непредубеден  реконструктор на случващото се в сложна контактна зона, на границата между Античността и Средновековието, ще рече - период достатъчно отдалечен от днешната етнополитическа ситуация, професор Курта отчита многопластовостта на протеклите събития и не си позволява окончателни обобщения.  Така предоставя възможност на възприелите подхода му да преосмислят  конкретните проявления на трансформациите, които разпадането на римската политическа система започва, а политическите обединения на авари, българи, руси… завършват. В този смисъл книгата му е „хвърляне  на ръкавицата“ и  към българските изследователи на Късната античност и Ранното средновековие, които досега твърде рядко са преодолявали „границата“ помежду си.
Обстоятелството, че монографията излиза с помощта на Националния археологически институт и музей е потвърждение на високата стойност на изследването, както и на заключението, че родната археологическа гилдия приема за полезна научната концепция на Флорин Курта. Фактът, че преводът от английски език, 446 страници текст и подробни бележки!, е дело на доц. д-р Цветелин Степанов,  международно признат проучвател на ранносредновековния период от историята на Югоизтока,  предполага, че и Университетско издателство осъзнава  приносното значение на творбата. Затова недоумение буди решението книгата да бъде отпечатана на хартия, която влошава качеството на представените в изследването уникални карти и диаграми, както и на подбраните артефакти. Дано в следващи издания подобни недомислия бъдат спестени. Съчинения като „Създаването на славяните“ го изискват!

       Красимира Йончева